"Имало едно време едно списание за деца – „Дружинка“. В него задружно работили писателите Леда Милева и Ран Босилек, художникът Борислав Стоев и секретар-уредничката Вера Стоименова. На „Дружинка“ сътрудничели най-добрите български писатели и художници – Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Лъчезар Станчев, Асен Босев, Николай Зидаров, Цветан Ангелов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Нева Тузсузова и други. В списанието се отпечатвали първите стихове, разкази и приказки за деца на млади и талантливи творци.
„Дружинка“ вече я няма. Няма го и благодушният и мъдър Ран Босилек. А сега – и Леда Милева я няма вече.
С Леда (позволявам си да я наричам така простичко, защото отношенията ни не бяха само служебни, а и приятелски) работихме пет години заедно – от 1956 до 1960 г. – достатъчно време, за да открием общите си интереси и разбирания. Някои хора имаха погрешната представа за Леда, че е студена, горделива и необщителна. Истината е, че тя не излагаше на показ чувствата си. Както се казва в една английска поговорка, „не носеше сърцето си на ръкава“.
Вече седемдесет и две годишният Ран Босилек заболя тежко. Двете с Леда го посетихме в болницата. Лежеше изтощен в леглото, но като ни видя, се опита да се надигне. И тогава най-неочаквано Леда коленичи до леглото, взе ръката му и ..."
(Можете да прочетете целия спомен на Вера Стоименова в „Книга за Леда”, Издателство „Захарий Стоянов”, 2013)
