Преди петдесет години

Ще разкажа нещо, за което не съм говорила петдесет години.

На 7 януари 2013 г. моят съпруг Панос и аз празнувахме петдесет години от нашата сватба. Това беше един месец преди Леда да ни напусне. И двамата искахме в този ден първият човек, когото споменем, да бъде Леда.  Изпратихме ѝ писмо по електронната поща и така и тримата си спомнихме какво се беше случило в оня незабравим ден през 1963 г.

Беше мразовит януарски ден, най-студеният дотогава за XX век. Температурата беше 30 градуса под нулата. Аз бях на двайсет и няколко години и току-що бях пристигнала на Аерогара София от топлия остров Кипър. Бях облечена само с леко жакетче. Не бях нито туристка, нито пристигах в командировка. Бях избягала от къщи тайно и дошла в София, за да се омъжа за любимия си. Баща ми – добър човек, но консервативен и непреклонен, не ми разрешаваше да се омъжа за Панос. Той беше направил други планове за мене и смяташе, че дъщерите трябва да слушат родителите си. Аз не мислех така и затова избягах и тръгнах за София, за да съм при Панос. Той ме чакаше на аерогарата с Леда.

Веднага щом кацнахме и отидох на паспортния контрол, открих, че ...

(Можете да прочетете целия спомен на Ели Пеониду в „Книга за Леда”, Издателство „Захарий Стоянов”, 2013).

 

Преди петдесет години

© 2017 ledamileva.com |

Международна фондация  „Гео Милев“
29 септември 2017г.
ledamileva.com@gmail.com

Изработено от Stenik