Леда Милева - с мен вече 70 години

          През далечната вече 1945 година бях ученичка в 11. клас на Велинградската гимназия. Сестра ми Виолета по това време следваше в София, в двегодишния Американски институт за детски учителки. Този институт бе завършила вече и Леда Милева. Ръководеше института сестрата на Гео Милев – госпожица Пенка Касабова. Към института имаше пансион за девойките от провинцията. Той се намираше на улица „Шейново”. Запомнила съм веселата песничка за него (дали пък не беше я написала самата Леда Милева, също пансионерка), която ми пееше сестра ми:

На Шейново знам един пансион
със зала паркетна и слънчев балкон.
До обед с децата, следобед – в час,
а вечер къде са – е тайна за вас.

           След 1944 година Институтът стана държавен, но госпожица Пенка Касабова откри пансиона на булевард „Фердинанд” 38 (сега „Васил Левски“) за девойките, които бяха вече втора година студентки в Института. Именно в него през 1945 година бях на гости на сестра си и в него срещнах племенницата на директорката, Леда Милева. Тя идваше често в пансиона – нежна, мила, усмихната, общуваща с лекота, разказвайки вече своя малък опит като детска учителка. Аз я гледах с интерес и любопитство, знаейки, че е дъщеря на големия поет Гео Милев, чиито творби ние изучавахме. Не знаех, че и тя е поетеса. По-късно научих, че е авторка на много детски стихотворения и най-вече – на любимата ми песничка „Зайченцето бяло”.
           Когато завърших гимназия, реших и аз да стана детска учителка. На приемния изпит поискаха да изпея някоя детска песничка. Изпях „Зайченцето бяло” – с вълнение и радост. И бях приета! Така тази песничка помогна да осъществя желанието си да стана детска учителка и остава завинаги като скъп спомен за нейната незабравима авторка Леда Милева. Нещо повече – толкова бях обикнала песничката, че още в първите години като учителка направих с децата драматизация по нея и мисля, че тя позволява много добре да бъде представен сюжетът й.
           През цялата си 33-годишна практика като учителка и директор на детска градина предавах на децата тази песничка и тя беше станала и за тях любима. Мисля, че това се отнася не само за децата от нашия град, но и за децата на цяла България. Знаят я баби, майки, учителки. Пеят я и днешните деца, тя ще остане завинаги най-обичаната детска песничка и ще се пее с любов към авторката й.
         Леда Милева ще остане завинаги най-обичаната и неповторима детска писателка, създала многобройни стихове и книжки за децата. Тя доживя да бъде обичана и уважавана за незабравимото си творчество за децата – до края на своя дълъг творчески живот.
         Случи се така, че познавах и бъдещия съпруг на поетесата, режисьора Николай Попов. Когато бях ученичка във Велинградската гимназия, развивахме театрална самодейност. Поканихме младия режисьор да ни помогне при избора на „артистките”. Той прие с удоволствие и когато на мен ми даде да прочета реплика от пиеската, аз я прочетох с вълнение. Той се изненада и ми каза: „Откъде вадиш този глас?” – защото бях тънка, слабичка, а гласът ми – алтов и плътен. Одобри ме да играя в пиесата ролята на бабата. Много по-късно, когато научих, че станал съпруг на Леда Милева, истински се зарадвах и благородно й завидях, защото той беше мечтата на ученичките по мое време – висок, черноок, красив.
          И още нещо, свързано вече с госпожица Пенка Касабова, ще добавя. Нейният пансион (на бул. „Фердинанд”) бе посещаван редовно и от бъдещия знаменит бас Борис Христов като пансионер, там се хранеше. Знаехме, че г-ца Касабова (която бе малко по-възрастна от него) питае към Борис Христов топли чувства и бе поела грижата да му помага в неговата певческа кариера. С нейната всеотдайна помощ той замина да учи в Италия, където се прочу и стана солист в Миланската скала. Пенка Касабова продължаваше да го поддържа със средства и когато той стана световно известен бас, и тя беше щастлива, че е помогнала за неговото усъвършенстване. По-късно, когато Борис Христов се ожени в Италия, тя прие този факт като нещо естествено, но дълбоко в себе си бе огорчена. Така приключи един щастлив период от нейния щастлив живот.

23-03-2014
МАРИЯ ХРИСТОВА, 87-годишна,
детска учителка от гр. Белово, Пазарджишко

© 2017 ledamileva.com |

Международна фондация  „Гео Милев“
29 септември 2017г.
ledamileva.com@gmail.com

Изработено от Stenik